* "Вятърът прошепна през дърветата." Това е често срещан пример за олицетворяване на природата, придаване на човешко качество на шепот. Той създава чувство на безпокойство и предсказване, особено в контекста на конфликта и насилието на историята.
* "Тръменът на колата ... беше като ниско ръмжене." Този пример отново използва олицетворение, за да даде неодушевен обект (автомобила), подобна на човека характеристика (ръмжене). Той предава интензивността и опасността, свързани с начина на живот на мазните.
* "Нощта сякаш въздишаше." Това олицетворява нощта като усещане за умора или тъга, отразявайки емоционалното състояние на героите. Той създава меланхолична атмосфера и засилва темата за отчуждението.
* "Светът сякаш задържа дъха си." Това олицетворение предполага усещане за очакване и напрежение, подчертавайки значението на събитията, които се случват.
* "Дъждът победи стабилен ритъм на покрива." Това олицетворява дъжда, придава му ритъм и създава усещане за повтарящо се и безмилостно действие, отразявайки борбите на героите и неизбежния характер на техния конфликт.
Това са само няколко примера за това как се използва олицетворение в „външните хора“. Той помага да се създаде ярко и емоционално изживяване за читателя, подчертавайки емоциите на героите и темите на историята.