1. Илюзия за периферен дрейф: Това се случва, когато се взирате в неподвижен обект за продължителен период от време, като например точка на стена. След известно време може да усетите обекта като движещ се или леко носещ се. Смята се, че тази илюзия е причинена от малки неволни движения на очите.
2. Автокинетичен ефект: Това се отнася до илюзията за движение, изпитвана при наблюдение на една неподвижна светлинна точка в тъмна среда. С течение на времето може да изглежда, че светлината се движи или носи, въпреки че остава неподвижна.
3. Последствие от движението: След като гледате движещ се обект или модел известно време, може да продължите да възприемате движение в обратна посока, когато обектът спре или промени посоката. Това е вид визуална адаптация, която продължава за кратко след спиране на действителното движение.
4. Илюзия за трептене: Когато бързо редуващи се изображения се представят в бърза последователност, мозъците ни могат да възприемат непрекъснато движение, въпреки че отделните изображения са неподвижни. Това е принципът зад филмите и анимациите.
5. Вестибуларна система: Вестибуларната система във вътрешните ни уши е отговорна за чувството ни за баланс и пространствена ориентация. Понякога смущенията или дисбалансите в тази система могат да доведат до фалшиви усещания за движение, като усещане, че земята се движи, когато не се движи (напр. по време на болест при пътуване).
6. Неврологични разстройства: Някои неврологични разстройства, като шизофрения, болест на Паркинсон или епилепсия на темпоралния лоб, могат да включват фантомни движения или погрешно възприемане на движение.
7. Психеделични вещества: Халюциногенните лекарства, като LSD или псилоцибин, могат да променят възприятията и сензорната обработка, потенциално водещи до ярки преживявания на фантомни движения или визуални изкривявания.
Разбирането на механизмите и причините за фантомните движения може да ни помогне да оценим сложната природа на нашето възприятие и сложното взаимодействие между нашите сетива и мозъка.