С напредването на пиесата чувствата на стража към Антигона се развиват в по-дълбоко разбиране на нейната смелост, сила и решителност. Той идва да се възхити на нейното неподчинение срещу несправедливия закон на Креон и готовността й да пожертва собствения си живот в името на семейната чест и религиозния дълг.
Развиващите се чувства на стража към Антигона са очевидни във взаимодействието му с нея и разговорите му с други герои. Той изразява чувство на възхищение от нейната решителност и оплаква трагичната съдба, която я очаква. Той също така проявява състрадание към Антигона, като изразява загриженост за нейното благополучие и се опитва да й предложи утеха и подкрепа в последните й моменти.
В крайна сметка чувствата на стража към Антигона представляват по-широката тема на пиесата, която изследва конфликта между индивидуалната съвест и държавната власт, както и последствията от сляпото подчинение на несправедливите закони.