Wuthering Heights е паметник на готска трагедия – обсесивна любов, поколенчески реванш и бълетите като персонаж за себе си. Въпреки това Емили Бронте умишлено засява в романа клапан за налягане: Джозеф, старецът, фанатичният слуга, чието присъствие разрязва напрежението с мрачен, умишлен хумор.
Хуморът на Джозеф работи на няколко нива:
Ключови сцени: Глава 2 (пристигане на Локвуд), Глава 7 (връщане на Кетрин), Глава 29 (връщане на Хийтклиф). Джозеф не е комично облекчение в ситком смисъл; той е сатиричен контрапункт, подминаващ религиозна перформативност и класови претенции. Няма друг поддържан хумор в романа – неговата сила лежи в неуморната интензивност, настръстена от горчивите, библейски-тияпащи интерлудии на Джозеф.