Теорията на Опарин за произхода на живота: Химическа еволюция в редуцираща атмосфера
През 1924 г. съветският биохимик **Александър Опарин** предлага първата последователна натуралистична модель за абиогенеза:
- Първоначална атмосфера: Редуцираща (без свободен кислород) — метан, амиак, водна пара, водород.
- Енергтични вливания: Молнии, УФ излъчване, вулканска топлина, радиоактивен распад.
- Прости органични: Енергията движи синтеза на аминокиселини, нуклеотиди, захари, липиди от неорганични прекурсори.
- Коацервати / микросфери: Амфифилни молекули самоорганизират в мембранно-ограничени капки с примитивен метаболизъм.
- Химическа селекция: По-устойчиви, по-бързо репликиращи системи надмаляват другите — прото-дарвинианска еволюция преди биологията.
- Първи живот: RNA-свет или протеин-първи пътеки пресичат прага към наследственост и метаболизъм.
Книгата на Опарин от 1936 г. Произходът на живота вдъхновява **Милър-Юрий експеримента (1953)**, която синтезира аминокиселини при симулирани ранноземни условия — валидирайки химията, ако не и точния атмосферен рецепта.