- Теория за произхода на живота от А. И. Опарин
Предложена през 1924 г. от руски биохимик Александър Иванович Опарин, тази теория заявява, че животът произхожда от неорганични и органични съединения в резултат на химическа еволюция и екологични сигнали като топлина, светлина и т.н.
Теорията на Опарин се основава на идеята, че ранната атмосфера на Земята е била редуцираща по природа и е съдържала газове като метан (CH4), амоняк (NH3), водна пара (H2O) и водород (H2). Той предположи, че тези газове, чрез влиянието на източници на енергия като мълния, ултравиолетова (UV) радиация от слънцето и вулканична топлина, биха могли да образуват прости органични молекули.
Опарин твърди, че докато примитивната Земя се е охлаждала, тези прости молекули са се съединили, за да образуват сложни органични съединения, като аминокиселини, нуклеотиди и захари, които са градивните елементи на живота. По този начин постепенното преминаване от неорганични към органични молекули в крайна сметка доведе до формирането на първите примитивни форми на живот.
Теорията на Опарин полага основата за разбиране как животът може да е възникнал естествено от нежива материя и предоставя рамка за последващи експерименти в областта на абиогенезата, включително тези, проведени от Стенли Милър и Харолд Юри през 1953 г.