Човешкият визуален систем се адаптира към постоянни стимули (напр. стабилна светлина), но адаптацията никога не е пълна. Тази непълна адаптация е защитна особеност: ако очите се адаптираха напълно към един стимул, те биха загубили чувствителност към нова или променяща се информация в средата, което може да бъде опасно.
Например, след дълго гледане на ярка светлина, очите стават по-малко чувствителни към нея, но запазват достатъчен динамичен обхват, за да откриват обекти в сянка. При преход в тъмна стая, визуалният систем постепенно възстановява чувствителността за няколко минути. Този баланс между адаптация и поддържана чувствителност ни позволява да функционираме при огромно различни светлини условия.