1. Скръб и тъга: Антигона е дълбоко засегната от смъртта на брат си Полиник, на когото е отказано подходящо погребение от едикта на крал Креон. Чувството й за загуба и траур подхранва решимостта й да се противопостави на закона и да погребе брат си подобаващо.
2. Непокорство и бунт: Антигона е готова да се противопостави на заповедите на крал Креон, въпреки че знае, че това може да доведе до собствената й смърт. Неподчинението й произтича от силното й чувство за справедливост и лоялност към семейството. Тя не може да понесе да види тялото на брат си непогребано и без чест и вярва, че действията й са правилното нещо, дори и да нарушават закона.
3. Страх и безпокойство: Въпреки неподчинението си, Антигона също е наясно с потенциалните последици от действията си. Тя се страхува за собствения си живот и се тревожи за съдбата на сестра си Исмен, която е отказала да й помогне. Тя разбира рисковете, но се чувства задължена да действа въз основа на принципите си.
4. Самота и изолация: Антигона изпитва чувство на изолация, докато се изправя сама пред опозицията си срещу Креон. Исмена, нейната сестра, избира да не се присъедини към нея в противопоставяне на едикта, оставяйки Антигона да носи тежестта на решението си сама. Тази изолация засилва емоционалния й стрес.
5. Любов и лоялност: Любовта на Антигона към брат й и чувството й за лоялност към семейството й ръководят действията й. Тя е готова да пожертва собствения си живот, за да почете брат си и да защити ценностите на семейството си, дори когато това означава да се противопостави на властта на държавата.
6. Гордост и упоритост: Антигона проявява силно чувство на гордост и упоритост в непоколебимата си отдаденост на своята кауза. Тя отказва да се подчини на исканията на Креон, дори когато става ясно, че действията й ще имат трагични последици.
7. Разкаяние и съжаление: Докато историята се развива и последствията от нейните действия стават очевидни, Антигона преживява моменти на разкаяние и съжаление. Тя се оплаква от страданието, което действията й са причинили на нея, семейството й и хората от Тива.
Емоциите на Антигона са сложни и се развиват по време на пиесата, отразявайки вътрешните борби, с които се сблъсква, докато се бори с моралните си задължения, личната си лоялност и суровата реалност на нейното положение.