Защо Макбет е едновременно развълнуван и уплашен, след като чува предсказанието на вещиците за бъдещето му?

Когато Макбет за първи път се сблъсква с вещиците, той първоначално е заинтригуван от техните пророчества. Той е особено развълнуван от възможността да стане крал и започва да си представя силата и славата, които би могъл да постигне. Той обаче се страхува и от последствията от действията си. Той знае, че за да стане крал, вероятно ще трябва да убие крал Дънкан и се тревожи за вината и разкаянието, които може да изпита, след като извърши такова престъпление.

Вълнението и страхът на Макбет са разбираеми. Той е амбициозен и иска да бъде крал, но също така е морален човек и не иска да нарани никого. Конфликтът между тези две желания създава голямо напрежение в пиесата и в крайна сметка това води до падането на Макбет.

Освен от личните си чувства, Макбет е повлиян и от думите на вещиците. Вещиците му казват, че ще стане цар, но не му казват как ще стане цар. Това оставя Макбет на произвола и той в крайна сметка решава да вземе нещата в свои ръце. Той убива крал Дънкан и по този начин поема по пътя на унищожението.

Историята на Макбет е предупредителна история за опасностите от амбицията и алчността. То показва, че дори най-добрите намерения могат да доведат до ужасни последствия.