Например, разгледайте следния аргумент:
1. Да приемем, че x =1.
2. Умножете двете страни на уравнението по 2:2x =2.
3. Извадете x от двете страни на уравнението:2x - x =2 - x.
4. Опростете лявата страна:x =2 - x.
5. Добавете x към двете страни на уравнението:2x =2.
6. Разделете двете страни на уравнението на 2:x =1.
Този аргумент стига до абсурд, защото води до заключението, че х е едновременно равно на 1 и равно на 2 - х, което е противоречие. Следователно първоначалното предположение, че x =1, трябва да е невярно.
По принцип, когато се стигне до абсурд в доказателство, това показва, че има грешка в разсъждението или че първоначалната хипотеза не е вярна. Може да бъде полезен инструмент за идентифициране и коригиране на грешки в логически аргументи.