Етикетиранието на Хермия като егоистична в „Санженска нощна мечта“ на Шекспир преупростява сложен характер. Въпреки че тя следва собствените си желания, Хермия също демонстрира лоялност, емпатия и стремеж към справедливо решение.
Хермия рискува обществено неодобрение и наказание, като се противопоставя на баща си Егей, за да се ожени за Лайсандер, което показва дълбочината на ангажимента ѝ, а не просто егоизъм.
Независимо от техната rywалство, Хермия изразява искрена грижа за благополучието на Хелена, дори когато магически надуваната любов на Лайсандер към Хелена заплашва собствените ѝ отношения.
Хермия проявява инициатив, като предлага побег в гората, за да обходи атинското законодателство, търсейки справедлив исход за всички – макар фейерската намеса да сблъска плана.
Голяма част от очаквано ератичното поведение на Хермия идва от магическата манипулация на любовната клетва, а не от вроден егоизъм.
Хермия навигира хаоса на пиесата с уязвимост и агенция; свеждането ѝ до „егоистична“ игнорира нейната лоялност, грижа за другите и проактивно решаване на проблеми.