Когато Едип се нарича „слеп мъж, който сега има очи“, той артокулира централния парадокс на пьесата. Физически виждащ за повечето от драмата, той беше метафорично слеп за истинската си идентичност – убил баща си, оженил майка си и налюдил деца, които са също негови братя и сестри. Само след като истината е разкрита, той придобива истинско разбиране, и веднага се ослепява. Самоналоженото ослепване е и наказание, и символна трансформация: той сега вижда истината, но за сметка на зрението си, трона си, семейството си и честта си. Той е станал буквално това, което беше метафорично всевreme – слеп мъж, който вижда.