Кули твърди, че аз-огледалото е процес, който включва три стъпки:
1. Представяме си как изглеждаме на другите.
2. Ние интерпретираме реакциите на другите спрямо нас.
3. Ние развиваме себе-концепция въз основа на нашата интерпретация на реакциите на другите.
Например, ако мислим, че другите ни виждат като интелигентни, е вероятно да развием положителна представа за себе си. Въпреки това, ако мислим, че другите ни виждат като глупави, е вероятно да развием негативна представа за себе си.
Теорията за аз-огледалото е влиятелна в социологията и психологията. Използва се за обяснение на широк спектър от феномени, като самочувствие, социална тревожност и предразсъдъци.
Ето някои от ключовите точки на теорията за себе си в огледалото:
* Нашата представа за себе си не е фиксирана, а по-скоро постоянно се променя въз основа на нашите взаимодействия с другите.
* Начинът, по който възприемаме себе си, е повлиян от нашата култура, нашата социална класа и нашия личен опит.
* Теорията за себе си в огледалото може да ни помогне да разберем как се възприемаме от другите и как можем да променим представата си за себе си.
Критики на теорията за себе си за огледалото
Теорията за аз-огледалото е критикувана по редица причини. Някои критици твърдят, че теорията е твърде опростена и че не взема предвид сложността на човешкото самосъзнание. Други твърдят, че теорията е твърде фокусирана върху индивида и че не взема предвид социалния контекст, в който се формира Аз-концепцията.
Въпреки тези критики теорията за себе си в огледалото остава ценен инструмент за разбиране на начина, по който се възприемаме от другите и как можем да променим представата си за себе си.