1. Избор на дума (дикция) :
- В началото на историята разказвачът използва сравнително обикновен език, без крайни думи или необичайни образи, отразявайки нейното спокойно и рационално състояние на ума.
- С напредването на историята дикцията на разказвача става все по-образна и символична. Тя започва да използва думи, които предизвикват чувство на безпокойство, затвореност и психическо смущение, като „пълзящи“, „удушаващи“, „отвратителни“ и „потискащи“.
- Честото повторение на определени думи и фрази, като "жълтите тапети" и "страховито, пълзящо усещане", създава усещане за фиксация и обсебеност, подчертавайки нарастващата загриженост на разказвача с тапетите и нейната намаляваща психическа стабилност.
2. Фигуративен език :
- Гилман използва метафори и сравнения, за да олицетвори тапета, давайки му собствен живот и внушавайки злонамереното му влияние върху съзнанието на разказвача. Например, тя описва шарката на тапета като „жена, която се навежда и пълзи зад тази шарка“.
- Тапетът се превръща в символ на потисническите сили, които подлудяват разказвача, представяйки нейната затвореност и обществените очаквания, възлагани на жените.
3. Поток на съзнанието :
- Тъй като психическото състояние на разказвача се влошава, нейните мисли стават фрагментирани и разединени, а нейните модели на реч имитират този срив. Разказът става по-скоро поток от съзнание, с резки промени в мисълта, непълни изречения и несвързани наблюдения, отразяващи загубата на логично мислене на разказвача.
4. Промяна на тона :
- В началото тонът е относително спокоен и обективен, тъй като разказвачът описва обкръжението си и изразява мислите си за ролите и затвореността на жените.
- Въпреки това, докато историята се разплита, тонът се измества към нарастваща тревога, напрежение и нарастваща истерия. Използването на удивителни знаци и въпросителни изречения предава вълнението и отчаянието на разказвача.
- Постепенното преминаване от рационален тон към тон на емоционална интензивност и отчаяние отразява слизането на разказвача в лудостта.
5. Загуба на кохерентност :
- В нейната лудост възприятието на разказвачката за реалността се изкривява, очевидно в неспособността й да прави разлика между тапета и хората около нея.
- Кохерентността и логиката на нейния разказ намаляват, заменени от фрагментирани мисли, безсмислени бръщолевения и пълна загуба на контрол върху реалността.
Като цяло, Гилман умело модулира дикцията и тона на разказа в „Жълтият тапет“, за да изобрази ефективно прехода на главния герой от привиден здрав разум към лудост. Промените в езика отразяват влошеното й психическо състояние, нарастващия психологически стрес и евентуалното й откъсване от реалността.