Утопия не е място, което можете да намерите на карта. Това е философска концепция, въведена от сър Томас Мър в книгата си Утопия от 1516 г. – игра на думи върху гръцките оу-топос ("няма такова място") и еу-топос ("добро място").
Мър въображава островно общество с перфектни политически, социални и правни системи: общностна собственост, религиозна толерантност, универсално образование, рационално управление. То е едновременно критика на европейската корупция и мислен експеримент.
Импулсът предхожда Мър. Републиката на Платон обчертава справедлив град-държава. Митологията предлага Едемска градина, Шангри-Ла, Ел Дорадо – загубени или скрити раи. Всеки отразява стремежите и тревогите на културата си.
Утопиите служат като'asпирационни еталони. Те разкриват пропастите между реалност и идеал, горив социална критика и реформаторски движения. От 19-вековни интенционални общности до съвременна научна фантастика, утопичното въображение пита: Какво ако организираме обществото поиначе?
Отговорът никога не е координата. Това е въпрос, който продължаваме да задаваме.