След книгата на Мор много автори и мислители са писали за утопичните общества и техните характеристики, но те са по-скоро измислени и несъществуващи места, отколкото действителни местоположения. Утопиите често се използват за сравнение и контраст със съществуващите общества и за предвиждане на положителни промени и подобрения в начина, по който живеят хората.
В по-широк смисъл търсенето на перфектно или идеално място може да се види в много културни, религиозни и митологични разкази, с понятия като Райската градина, Шангри-Ла, Ел Дорадо и Небесното царство. Те обаче остават символични или алегорични изображения на идеални общества, а не на реални места.
Следователно утопията няма конкретно физическо местоположение, а по-скоро съществува като абстрактно понятие и стремеж към по-добро и по-справедливо общество.