С напредването на пиесата обаче започва да се очертава друга страна на Едип. Той се разкрива като горд и арогантен човек, който бързо се гневи и склонен към насилие. Освен това е показано, че е способен на голяма жестокост, както се вижда от отношението му към Тирезий и пастира, който разкрива истината за раждането му.
В крайна сметка Едип е сложна и трагична фигура, която е едновременно възхитителна и недостатъчна. Той е човек, който се опитва да постъпи правилно, но в крайна сметка е унищожен от собствената си гордост и арогантност.