* Третирайки я като проект, а не като човек: Хигинс вижда Елайза като суровина, която да бъде оформена в неговия идеал за „дама“. Той не уважава нейната индивидуалност или правото й да избира собствения си път. Той гледа на нея като на експеримент, непрекъснато я манипулира и пренебрегва чувствата ѝ.
* Унижаване на нейния социален статус: Хигинс непрекъснато напомня на Елайза за ниското й социално положение, наричайки я „снайперка“ и омаловажавайки произхода й. Това е дълбоко нараняващо и засилва обществените предразсъдъци, пред които е изправена.
* Използване на нейната уязвимост: Той се възползва от желанието на Елиза за по-добър живот, обещавайки й трансформация, която в действителност идва със значителна лична цена. Той не й предлага истинска подкрепа или внимание, а по-скоро я използва за собствено забавление и научен експеримент.
* Неотчитане на нейните емоционални нужди: Той пренебрегва емоционалното благополучие на Елайза, отхвърляйки чувствата й като маловажни и без значение. Той не успява да признае емоционалната травма, която тя преживява по време на процеса на трансформация.
* В крайна сметка я изоставя: Въпреки че вижда себе си като неин създател, той в крайна сметка се отрича от нея, оставяйки я уязвима и несигурна за бъдещето си. Той не успява да я подготви за реалния свят и неговите сложности, оставяйки я да се изправи сама срещу последствията от действията му.
Докато пиесата завършва с избора на Елиза да живее независимо от Хигинс, щетите, които той й е нанесъл, са значителни. Той не само я е манипулирал, но и е внушил у нея чувство на несигурност и съмнение в себе си, което вероятно ще я засяга дълго време. Той я превърна в успех, но на голяма лична цена.
Важно е да се отбележи, че пиесата на Шоу е критика на класовото неравенство и социалните предразсъдъци, а действията на Хигинс имат за цел да подчертаят вредните последици от подобни системи. Той действа като представител на господстващата класа, експлоатирайки тези с по-малко власт за своя собствена печалба.