Постепенно откровение: По постепенно разкрива нарастващото съзнание на разказвача за почукващия звук. Първоначално разказвачът го отхвърля като плод на въображението, след това като звуци на плъхове, само за да разбере, че наистина някой чука на вратата. Това чувство на несигурност усилва напрежението.
Сензорни детайли: По използва ярки сетивни детайли, за да засили тревогата на читателя. Повтарящото се и постоянно потупване се описва с прилагателни като „ниско“, „тъпо“, „отчетливо“ и „монотонно“. Разказвачът също така подчертава нередовните интервали между почукванията, което допълнително обезпокоява читателите и създава чувство на безпокойство.
Темпо и време: По умело контролира темпото на историята, за да засили напрежението. Почукването започва тихо и рядко, но се увеличава по интензитет и честота с напредването на разказа. Тази постепенна ескалация отразява нарастващото напрежение и се насочва към кулминацията на историята.
Психологическа сложност: По навлиза в психологическото състояние на разказвача, за да подобри атмосферата на напрежение. Почукващият звук се превръща в проява на вината и параноята на разказвача, размивайки границата между реалност и халюцинация. Това психологическо измерение добавя още един слой несигурност и държи читателя на ръба.
Символизъм и метафора: По използва символика и метафора, за да задълбочи усещането за мистерия около потупването. Почукването може да се тълкува като символ на съвестта на разказвача или на неизбежните последици от действията му, добавяйки пластове символично значение към вече зловещия звук на почукване.
Развитие на характера: Ненадеждният и все по-непостоянен характер на разказвача допринася за цялостния съспенс. Читателят става несигурен във възприятията на разказвача и достоверността на техния разказ за събитията, което засилва несигурността относно истинския източник на подслушването.
Комбинирайки тези елементи, По умело създава осезаемо усещане за напрежение и натрапчива атмосфера, която кара читателя да гадае до самия край на историята.