Пеанът е песен на възхвала или триумф, обикновено адресирана до бог или богове. В древногръцката и римската религия често се пееха песни на Аполон, бога на музиката, поезията и лечението. Пеаните могат да се пеят и на други богове, като Зевс, Атина или Дионис.
Пеаните обикновено се характеризират със своя радостен и приповдигнат тон. Те често се пеят в процесии или по време на религиозни церемонии. Пеаните могат да се използват и за изразяване на благодарност или за молба за божествено благоволение.
Едно от най-известните песни е Омировият химн към Аполон, който започва със следните редове:
> „Започвам да пея за далечния Аполон, / господарят на сребърния лък, който ни пази от злото. / Ела при мен, Феб Аполон, / със златна лира и сладък глас, / и изпълни сърцето ми с радост."
Пеаните продължават да се пеят днес в различни религиозни и културни контексти. Те са напомняне за силата на музиката да повдига и вдъхновява и за значението на изразяването на благодарност към онези, които ни защитават и ръководят.