1. Смъртността и общата съдба: Хамлет признава универсалността на смъртта, осъзнавайки, че дори онези, които някога са били могъщи или влиятелни, като Цезар или Александър Велики, сега са сведени до обикновени черепи. Той разсъждава върху факта, че смъртта е обща съдба на всички хора, независимо от техния статус или постижения в живота.
2. Страхът от неизвестното: Хамлет се бори с несигурността и страха около задгробния живот. Той се чуди дали е по-добре да понесе трудностите и страданията на живота или да поеме риска да се сблъска с непознатото царство на смъртта. Той размишлява върху възможността за вечен сън, освободен от болката и сътресението на живия свят, но също и от страха от потенциално страдание в задгробния живот.
3. Въпросът за действие срещу бездействие: Съзерцанието на Хамлет за смъртта го кара да се съмнява в собственото си бездействие и колебание в търсенето на отмъщение срещу чичо си Клавдий за убийството на баща му. Той осъзнава, че страхът от смъртта и това, което идва след това, може да го парализират да предприеме решителни действия. Хамлет се бори с моралните последици от отмъщението и потенциалните последици от действията си.
4. Сложността на човешката природа: Чрез своите медитации за смъртта Хамлет разсъждава върху сложността на човешката природа. Той противопоставя величието и благородството на човешката мисъл с крехкостта и уязвимостта на физическото тяло. Хамлет размишлява върху парадокса да си способен на големи интелектуални и емоционални способности, като същевременно си податлив на неизбежността на смъртта.
5. Намиране на смисъл в живота: Размишленията на Хамлет за живота и смъртта го карат да постави под въпрос смисъла и целта на съществуването. Той се стреми да разбере защо човешките същества понасят страдание и трудности и се бори с екзистенциалното търсене на намиране на удовлетворение и стойност в живота преди окончателния край на смъртта.
Заключителните мисли на Хамлет след съзерцаване на черепите и идеята за смъртта обхващат размисли за смъртността, непознатата природа на отвъдния живот, дилемата между действие и бездействие, сложността на човешката природа и търсенето на смисъл и цел в живота. Тези дълбоки съзерцания подчертават философската дълбочина на пиесата на Шекспир и приканват читателите да размишляват върху собствените си екзистенциални въпроси.