Каква е метафората в Джеймс Ръсел Първият снеговалеж?

В поемата "Първият снеговалеж" на Джеймс Ръсел Лоуел основната метафора сравнява падащия сняг с настъпването на старостта. Поетът олицетворява снега като старец с "бели кичури" и "слаби стъпки", внушавайки, че идването на зимата и отминаването на времето са сходни. Белотата на снега се свързва с побелелите коси на възрастните хора, а бавното, кротко падане на снежинките се оприличава на премерената крачка на старец. Като сравнява снега със старостта, стихотворението предава идеята, че естественият цикъл на живота и смяната на сезоните са подобни на напредъка на човешкия живот от младост към старост.