1. Личната вендета на Абигейл Уилямс :Проктър извежда доказателства за личната неприязън на Абигейл Уилямс към него и съпругата му Елизабет. Той разкрива, че Абигейл е била уволнена от работата му, след като е била хваната в афера с него, и сега тя търси отмъщение, като лъжливо обвинява Елизабет в магьосничество.
2. Свидетелството на Мери Уорън :Джон Проктър представя Мери Уорън, едно от момичетата, замесени в обвиненията, като свидетел. Мери, под натиска на Проктър, признава, че тя и другите момичета са се престрували и са правили неверни твърдения, че са виждали духове.
3. Липсата на физически доказателства :Проктър оспорва липсата на осезаеми доказателства в подкрепа на твърденията на момичетата. Той твърди, че ако магьосничеството наистина се е случило, трябва да има физически доказателства или засегнати лица, показващи признаци на обладаване или нараняване.
4. Манипулацията на Абигейл :Проктър разкрива манипулативната природа на Абигейл и способността й да влияе на другите момичета. Той подчертава как тя използва страх, сплашване и заплахи, за да запази тяхната лоялност и мълчание.
5. Мотивите на Рут Пътнам :Проктър предполага, че Рут Пътнам, друг обвинител, може да бъде водена от лични причини и алчност. Той намеква, че желанието на Рут да придобие земя и богатство може да повлияе на желанието й да обвинява невинни хора.
6. Променливите обвинения на момичетата :Проктър изтъква непоследователността и променливостта на обвиненията на момичетата. Той подчертава, че те са обвинили множество хора, без да предоставят солидни доказателства, и твърденията им са се променили и еволюирали с течение на времето.
Разкривайки тези доказателства, Джон Проктър има за цел да разкрие фалшивия характер на обвиненията и да дискредитира момичетата, които причиняват хаос и несправедливост в общността. Неговите разкрития допринасят за нарастващия скептицизъм около процесите на вещици и в крайна сметка водят до краха на цялата афера.