Те обаче са символични за конфликти в реалния свят и начина, по който тоталитарните режими използват война за контрол на населението си:
* Безкрайна война: Постоянното състояние на войната в Океания, Евразия и Етазия служи като инструмент за поддържане на непрекъснато състояние на страх и безпокойство. Това помага на партията да консолидира властта и да разсее населението от собствените си страдания.
* пропаганда и контрол: Войните са изобразени като необходими за оцеляването на нацията и партията ги използва, за да оправдае потискащите си политики и да контролира информацията.
* Вътрешен конфликт: Докато войните са представени като външни заплахи, те също символизират вътрешните конфликти в Океания, особено конфликтът между индивида и партията.
Намерението на Оруел не беше да изобразява конкретни исторически конфликти, а да използва концепцията за война като метафора за опасностите от тоталитаризма и манипулирането на информацията. Той привличаше паралели с тоталитарните режими на своето време, като нацистка Германия и сталинистка Русия, които използваха война и пропаганда, за да поддържат хватката си върху властта.
И така, докато войните в * деветнадесет осемдесет и четири * са измислени, те са много вкоренени в реалните преживявания и наблюдения на автора.