* Сатира и критика: Еразъм беше остър критик на много аспекти от своето време, особено на корупцията и лицемерието в Църквата и на прекалено схоластичната и твърда образователна система. Той използва Folly като средство, за да се подиграе с тези проблеми, подчертавайки тяхната абсурдност и надявайки се да вдъхнови промяна.
* Хуманизъм и реформа: Еразъм беше хуманист, който вярваше в силата на разума и важността на образованието. Той чувстваше, че Църквата, особено духовенството, се е откъснала твърде много от ежедневния живот на хората и е изгубила от поглед първоначалната си цел. Чрез Фоли той се застъпва за по-хуманистичен подход към религията, наблягайки на състраданието, простотата и истинското благочестие.
* Хумор и развлечения: Въпреки критичния си характер, The Praise of Folly е остроумна и хумористична творба, която е била широко популярна в своето време. Еразъм разбира силата на хумора да ангажира читателите и да предаде посланието си по по-приятен начин.
* Политически коментар: Въпреки че не е адресиран директно, Еразъм неусетно критикува политическите борби за власт по негово време. Той използва Глупостта, за да подчертае глупостта на тези, които преследват власт и слава, предполагайки, че истинската мъдрост се крие в смирението и служенето на другите.
* Литературен експеримент: Еразъм беше умел писател и новатор. Възхвала на глупостта е пример за неговото игриво експериментиране с различни литературни форми. Използването на персонифицираната глупост като разказвач му позволи да се ангажира с множество гледни точки и да създаде уникален и завладяващ разказ.
Накратко, „Възхвала на глупостта“ е продукт на желанието на Еразъм да сатиризира глупостите на своето време, да се застъпва за хуманистична реформа и да ангажира читателите с посланието си чрез остроумие и хумор.