Стихотворението е разделено на три строфи. Първата строфа установява мястото на стихотворението:тъмна, бурна нощ. Тази настройка отразява емоционалното състояние на говорещия, което също е мрачно и бурно. Тя е изпълнена със спомени за изгубената си любов и изпитва чувство на копнеж и съжаление.
Втората строфа се фокусира върху спомените на говорещия за физическите аспекти на нейната любовна връзка. Тя помни докосването на ръцете на любимия си, вкуса на целувките му и звука на гласа му. Тези спомени са едновременно приятни и болезнени и служат за засилване на чувството за загуба на говорещия.
Третата строфа завършва стихотворението с чувство на примирение. Говорещата знае, че никога няма да забрави изгубената си любов и приема факта, че трябва да живее с болката от тяхната раздяла. Тя намира утеха в спомените от времето им заедно и се утешава със знанието, че винаги ще носи тези спомени със себе си.
„Recuerdo“ е силна и вълнуваща поема за любовта, загубата и паметта. Това е свидетелство за непреходната сила на любовта, дори в лицето на раздяла и смърт.