1. Запазване на знанията и грамотността: Манастирите често са били единствените центрове на обучение през ранното Средновековие. Монасите щателно копираха древни текстове, запазвайки знания, които иначе можеха да бъдат загубени. Те създадоха скриптории (стаи за писане) и библиотеки, насърчавайки грамотността и стипендията. Тази роля е била решаваща за предаването на класическите знания и развитието на средновековния интелектуален живот.
2. Иновации в селското стопанство и производство на храни: Манастирите често са били самодостатъчни, развивайки ефективни земеделски методи, животновъдство и техники за консервиране на храна. Това допринесе за цялостното икономическо благосъстояние на общностите, особено във времена на недостиг. Някои манастири дори са се специализирали в производството на специфични култури или продукти, допринасяйки за регионалната търговия и продоволствената сигурност.
3. Благотворителна дейност и социални грижи: Монасите често участват в широка благотворителна дейност, като се грижат за болни, бедни и пътници. Те създават болници, сиропиталища и хосписи, предоставяйки основни социални услуги, които често липсват в средновековното общество. Тяхната отдаденост да помагат на по-малко щастливите изигра значителна роля в развитието на системите за социално подпомагане.