Деус екс махина („бог от машината“) е сюжетен прием, при който неочаквано, малковероятно събитие или персонаж разрешава изглежда неразрешима ситуация по изкуствен начин. Често критикуван като нереален и ленив, той подкопява поверието в разказа, пренебрегвайки установената логика.
Когато се прилага креативно и в мяра, може да даде иронични завивки, юмор или коментар за непредвиденост на живота и човешките ограничения.
Разпознаването на този прием е ключово за критичен анализ на нарративната конструкция и читателското изживяване.