Причини за болести в елизабетанското време
1. Ограничено медицинско разбиране
- Хуморална теория: Медицината се базираше на баланс на четири телесни течности (кръв, слизиста, жълт жлъч, черен жлъч), водеща до неефективни лечения.
- Заразност и миасма: Разпространението на болестите било слабо разбрано; „лош въздух“ (миасма) водеща теория.
2. Несанитарни условия
- Надпълнени градове (напр. Лондон) с лошо отпадиране.
- Замърсени водни извори.
- Близост до животни, разпространяващи зоонози.
3. Лошо хранене
- Чести липси на храна и небалансирани диети.
- Витамински дефицити (особено витамин C), причиняващи скорбут.
4. Рапространени инфекциозни болести
- Повтарящи се бубонни чума (Черната смърт).
- Кори, бяла чума, шарлатана, тиф, туберкулоза.
- Сифилис като главно полово преносима инфекция.
5. Липса на медицинска технология
- Лечения като кръвопускане и изчистване често вредни.
- Няма антибиотици; инфекции често смъртоносни.
- Операции опасни заради риск от инфекция и липса на анестезия.
6. Екологични фактори
- Студени зими, влажни лята, помагащи разпространението на болести.
- Въздушно замърсяване от въгленови камини, влошаващи респираторни болести.
Влияние на ежедневието
- Очакван живот ~35 години; висока детска смъртност.
- Постоянна страх, водещ до суеверие.
- Карантини и икономическо смутене при изблици.
Елизабетанците се бореха с неуморна битка срещу болести, подчертавайки огромния напредък в общественото здраве оттогава.