1. Липса на разбиране на болестта:
* Теории за хуморализма: Медицината в елизабетинската епоха до голяма степен се основава на гръцката теория за хумора, която приписва заболяването на дисбаланс на четири телесни течности (кръв, храчки, жълта жлъчка и черна жлъчка). Това разбиране не идентифицира точно причините за болестите, правейки лечението неефективно.
* Зараза: Докато някои разбираха, че болестта може да се разпространи, точните механизми бяха неизвестни. Идеята за "миазма" (лош въздух) беше видна теория, често използвана за обяснение на разпространението на болестта.
2. Нехигиенични условия:
* Пренаселени градове: Разрастването на градове като Лондон доведе до пренаселеност, лоша канализация и неадекватно изхвърляне на отпадъци.
* Липса на чиста вода: Достъпът до чиста вода беше ограничен, като много от тях разчитаха на замърсени източници като реки и кладенци.
* Животински отпадъци: Животните често споделят жилищни пространства с хората, което допринася за разпространението на болести.
3. Лошо хранене:
* Ограничена наличност на храна: Недостигът на храна беше често срещан и много хора имаха ограничен достъп до балансирана диета.
* Липса на витамини: Недостигът на основни витамини и минерали, особено витамин С, прави хората по-податливи на болести като скорбут.
4. Инфекциозни болести:
* Чумата: Бубонната чума (Черната смърт) беше повтаряща се заплаха, причинявайки масова смърт и паника.
* Други често срещани заболявания: Морбили, едра шарка, скарлатина, тиф и туберкулоза са често срещани, особено сред децата.
* Инфекции, предавани по полов път: Сифилисът беше основен здравен проблем, засягащ както отделните хора, така и обществото.
5. Липса на медицински познания и технологии:
* Ограничени лечения: Ограниченото разбиране на болестта означава, че леченията често са неефективни или дори вредни. Кръвопускането и прочистването бяха обичайни практики.
* Липса на антибиотици: Без антибиотици инфекциозните заболявания често са фатални.
* Ограничена хирургия: Хирургическата интервенция беше опасно последно средство поради риска от инфекция и липсата на анестезия.
6. Фактори на околната среда:
* Климат и време: Студените зими и влажните лета допринесоха за разпространението на болестта.
* Замърсяване: Димът и изпаренията от пожари, изгарящи въглища в градовете, влошиха качеството на въздуха, влошавайки респираторните заболявания.
Въздействие върху ежедневието:
* Висока смъртност: Средната продължителност на живота е около 35 години, като детската смъртност е особено висока.
* Страх и безпокойство: Постоянната заплаха от болести причиняваше широко разпространен страх и безпокойство, водещи до суеверни вярвания и практики.
* Социални последици: Избухването на чума или други болести може да доведе до карантини, икономически сътресения и социални вълнения.
Заключение:
Животът по времето на Елизабет беше борба с болестта. Лошите санитарни условия, липсата на медицинско разбиране и разпространението на инфекциозни заболявания направиха болестта постоянен спътник. Въпреки че има известен напредък в медицината, общата смъртност остава висока. Предизвикателствата, пред които са изправени елизабетините, подчертават напредъка, постигнат в общественото здравеопазване и медицината през вековете след това.