Лорка е роден в село Фуенте Вакерос в провинция Гранада. Учи в университета в Гранада и по-късно се премества в Мадрид, където се включва в културното движение на поколението '27.
Творчеството на Лорка се характеризира с богатите си образи, изследването на теми като любовта, смъртта и природата и използването на традиционен испански фолклор и музика. Той е най-известен с пиесите си „Кървава сватба“ (1932), „Йерма“ (1934) и „Домът на Бернарда Алба“ (1936), както и с поемите си „Плач за Игнасио Санчес Мехиас“ (1935) и "Цигански балади" (1928).
Работата на Лорка е повлияна от много източници, включително испански фолклор, поезията на Златния век и творчеството на съвременни поети като Антонио Мачадо и Хуан Рамон Хименес. Той също се основава на собствения си опит, като хомосексуалността си и любовта си към андалуската провинция.
Лорка е убит от националистическите сили по време на Гражданската война в Испания. Смъртта му все още е мистерия, но се смята, че е бил екзекутиран заради политическите си убеждения и хомосексуалността си.
Произведението на Лорка е преведено на повече от 100 езика и се изпълнява и изучава по целия свят. Той остава един от най-влиятелните и обичани писатели на 20 век.