Ернест Хемингуей: Хобита като лаборатории за смелост и майсторство
Ернест Хемингуей (1899–1961) живееше хобитата си с такава интензивност, колкото и писането си — те бяха неговият материал.
Спорт и открити пространства
- Лов на голям дивчиб: Кения, Танзания, Куба, Айдахо. Зелени хълмове на Африка, „Краткият щастлив живот на Френсис Макомбър“.
- Морски риболов: Гълфстрийм (Бимини, Ки Уест), марлин/тун. Старият човек и морето (Нобелова цитация).
- Бикове: Испания (Памплона, Мадрид). Смъртта на обяд (трактат), Слънцето също изгрева.
- Бокс: Тренираше, следя бойци. Метафора за писане: „да сложиш цялото нещо в един удобрение“.
- Палуба: Пилар (неговият чмак), Куба/Флорида Киз. Патрул на U-бот (Втора световна война, неофициално).
Други страсти
- Пиене: Легендарно консумация (дайкири в El Floridita, уиски, вино). Го подхранваше и го унищожаваше.
- Котки: Полидактилни (шестопръсти) котки в дома в Ки Уест — потомците остават.
- Събиране на изкуство: Пикасо, Миро, Кле — ценяше автентичността.
- Пътувания: Париж (1920-те), Испания, Африка, Италия, Китай, Куба. „Никога не пътувай с някого, когото не обичаш.“
- Музика: Опера, джаз, фолклор. Свиреше виолончело лошо; обожаваше Пабло Касалс.
Неговите хобита не бяха побег — те бяха лаборатории за смелост, грация под налягане и „истинската изречение“.