Боб Кауфман (1925-1986), Битник поет и сюрреалист, улавя съвременното чужденство чрез кокетни образи, джаз ритми и абсурдни juxtапозиции. Докато често композира устно/импровизирано, тези версове (от публикувани стихове) илюстрират неговата критика:
„Аз съм мъж, но аз съм и тълпа.“
— „The Crowd“„Единственото нещо, което е реално, е себе си.“
— „The Self“
Кауфман разкрива парадокса: ние жадеем индивидуалност, но се разтваряме в колективна анонимност.
„Градът е джипел, а хората са животни.“
— „Urban Jungle“„Те минават един до друг, чужденци в нощта.“
— „Night Walkers“
Метрополът редуцира хората до инстинктивно-движени, некомуникиращи ентитети.
„Думите са празни, нямат значение.“
— „Silence“„Тишината е по-силна от шума.“
— „The Loud Silence“
Семантично насищане: езикът губи сила чрез преизползване, бюрокрация и представяне.
„Аз съм мъж с много шапки, но не нося нито една.“
— „Hats“„Святът е сън, и ние всички спаме.“
— „Dream Logic“
Абсурдна метафора разкрива изпълнителна идентичност и колективен сънбудизъм.
Кауфман не просто описва чужденство — неговата форма го нагласява: фрагментирана, ритмична, устойчива на лесно потребление.