Ето резюме:
Полковникът, пенсиониран военен, чака пенсия, която му е обещана, но така и не пристига. Той живее в бедност със съпругата си и отчаяно се нуждае от пари. Единственият му източник на доходи е продажбата на боен петел.
Историята кулминира в сцена, в която полковникът, въпреки надеждите си, губи битката. Той остава с разбито сърце и без надежда.
Ето как се развива краят:
* Полковникът губи битката, петелът му е убит.
* Той се прибира унило, със съпругата си до него.
* Когато стигат до къщата си, той спира и поглежда към небето, виждайки „огромен облак“, който тълкува като знак за надежда.
* Той вдига малко парче метал от земята и с подновено чувство за цел започва да го заточва в оръжие.
Двусмисленият край
Краят на "Никой не пише на полковника" е отворен за тълкуване. Някои възможни показания включват:
* Оставката на полковника: Новооткритата цел на полковника може да е знак, че той най-накрая е приел положението си и се е примирил със съдбата си. Може да се готви да се бори за оцеляването си по по-отчаян начин.
* Надеждата на полковника: Облакът, символ на надеждата, и актът на заточване на оръжие може да е знак, че полковникът възвръща волята си да се бие за семейството си. Металът може да представлява надежда за ново начало, дори ако е чрез насилие.
* Отчаянието на полковника: Заточването на оръжието може да е признак на отчаяние, отчаяна постъпка на някой, който е загубил надежда и прибягва до насилие.
Двусмислеността на края кара читателя да се съмнява в бъдещето на полковника и да размишлява върху естеството на надеждата и устойчивостта пред лицето на несгодите. Това е отличителна черта на магическия реалистичен стил на Гарсия Маркес, който често оставя у читателите усещане за мистерия и съзерцание.