Ренесансът при двора на Елизабет I: Произведенията, които тя познаваше
Дворът на Елизабет I (упр. 1558–1603) не беше просто политически център — бе сърцето на английския ренесанс. Като покровителка и ценителка, царицата се сблъсква с застъпаващ масив от художествени, литературни, музикални и интелектуални произведения.
Литература и драма
- Уилям Шекспир: Хамлет, Ромео и Джулиета, Сън в лятна нощ, Ричард II, Хенри IV/V, Любовта на загубената труда — изведени при двор (напр. Веселите женски от Уиндсър поръчана за Ярмарката на Ярца 1597).
- Едмунд Спенсър: Фейристката царица (1590/1596) — посветена на Елизабет; тя ѝ даде пенсия.
- Кристофър Марлоу: Доктор Фауст, Тамбурейн — популярни преди смъртта му (1593); влияха дълбоко на Шекспир.
- Бен Джонсън: Всеки човек в своя хюмор, маски за двор (по-късно, под Яков I).
- Класически преводи: Артър Голдинг Овидиеви метаморфози (1567), Томас Норт Плутархови животи (1579), Чапмън Хомер (1598+) — широко четени при двор.
Музика
- Мадригали: Италианска форма, приета от английски композитори — Уилям Бърд, Томас Морли, Джон Уилби, Томас Уилкс. Изведени при дворови забавления.
- Консорт музика: Виоли, блокфлøyти, лютни — Бърд, Джон Доуланд (лютнист), Антони Холборн.
- Свещена музика: Бърд (католически симпатизиран, все пак фаворит), Томас Толис — изведени в Капел Ройал.
- Собствената умения на Елизабет: Тя свири лютня и вирджинали; танцува галяарди и волти.
Изобразителни изкуства
- Портрети: Николас Хилиард (миниатюри), Маркус Герерц младши (цялофигурни: Дичлей портрет, Дъговиден портрет), Айзък Оливър. Иконическа "Глориана" образност.
- Маниеристи художници: Ханс Юорт, Федерико Зукари (посетил двор).
- Гоблени и бранови: Богат наративови кайма (Деяния на апостолите, История на Хенри VIII) — изложени в дворците.
Интелектуални и научни течения
- Коперник / Галилей: Хелиоцентрична теория позната сред дворяни (Дий, Хариот).
- Джон Дий: Математик, астролог, навигатор — съветник на Елизабет.
- Френсис Бейкън: Ранни есета, защита на научния метод (по-късна кариера).
- Ричард Хаклуит: Основни навигации (1589/1598) — насърчаваше колонизация; посветена на Елизабет.
Защо беше важно
Елизабет използвала покровителството за проециране на власт, легитимност и културна изисканост. "Елизабетанският ренесанс" сливаше влезли традиции с континенталния хуманизъм, създавайки златна епоха — една, в която царицата не беше просто публика, а куратор.