Уилям Шекспир не просто писа пiesa – той изгради портфолио. Към времето на смъртта си през 1616 г., беше наредил комфортно дворянско богатство (имот, оценен на £300–£500) чрез три различни приходи.
Като драматург, спечелявал ~£10–20 за пiesa. Но истинските пари идваха от качеството му на акционер в „Лорд Чемберлейновите мъже“ (по-късно „Кралските мъже“) – давайки му право на дивиденти от „Глобъса“ и „Блекфърс“. Приходите от представления и дяловете на акционерите далеко надхвърляха таксите за драматург.
1603 г. донесе покровителството на Яков I. Трупата стана „Кралските мъже“; Шекспир получил титлата „Грум на камерата“, носеща £10/година, ливрея, престиж и печеливи такси за дворцови представления.
Шекспир мислеше като бизнесмен:
Богатството на Шекспир не беше случайно. То беше продукт на художествена отличност и търговска проницателност – драматург, разбрал бизнеса на сцената.