В стихотворението на Уолт Уайтман, когато чух учения астроном, как се чувства лекцията?

Говорителят в стихотворението на Уолт Уитман „Когато чух учения астроном“ изпитва чувство на страхопочитание и учудване пред необятността на вселената, описана от астронома, но също и чувство за незначителност и откъсване от представените абстрактни концепции. Стихотворението представя контраст между научния, рационален възглед за Вселената и емоционалния, човешки отговор към нея. Говорителят е поразен от знанията на астронома и необятността на космоса, но в същото време чувства някакво откъсване от всичко това, сякаш е просто наблюдател, а не участник. Това чувство на страхопочитание и отчуждение кара говорещия в крайна сметка да напусне лекцията и да се ангажира с естествения свят, намирайки усещане за връзка и смисъл чрез директен опит, а не чрез абстрактно знание.