Ето текстови доказателства в подкрепа на това:
* "Чувствах се сякаш полудявам... Вече не бях просто нормално дете." Това директно изразява объркването и емоционалния смут на Пърси относно новооткритата му самоличност.
* "Може би грешах за Гроувър. Може би светът беше по-странно място, отколкото си мислех, и може би, просто може би, аз бях част от тази странност." Това показва колебанието и нежеланието на Пърси да приеме напълно статуса си на полубог.
* "Не можех да си представя как утре влизам в училище и обяснявам на приятелите си, че майка ми е богинята на любовта, а аз съм син на бога на морето." Това разкрива страха и безпокойството на Пърси относно социалните разклонения на новооткритата му самоличност.
Вътрешният конфликт на Пърси е от решаващо значение за сюжета на историята. Неговата борба с приемането е това, което подхранва пътуването му на себеоткриване и в крайна сметка приемането на ролята му на полубог. Този конфликт също подчертава темите за идентичността, принадлежността и тежестта на скритата истина.