Ето защо не можем да кажем със сигурност:
* Липса на исторически записи: Медицинските досиета от тази епоха са оскъдни и се фокусират върху физическите симптоми, а не върху психичните заболявания. Нямаме подробни сведения за емоционалното състояние на Елизабет.
* Тълкувания на поведение: Историците спекулират за нейното психично здраве въз основа на нейните действия и личностни черти. Някои предполагат възможни състояния като депресия, тревожност или дори биполярно разстройство. Това обаче са интерпретации, а не диагнози.
* Контекст: През 16 век има различни възгледи за психичното здраве в сравнение с днешните. Това, което сега може да се счита за психично заболяване, може да се дължи на други фактори като стрес, мъка или дори божествена намеса тогава.
Ключови фактори, които трябва да имате предвид:
* Трудно детство: Животът на Елизабет е белязан от нестабилност и политически сътресения. Майка й е екзекутирана и тя е изправена пред предизвикателства за легитимността си като кралица.
* Натиск на управление: Изискванията за управление на мощна нация, справяне с политически интриги и навигиране на религиозно напрежение бяха значителни стресови фактори.
* Неженен живот: Елизабет избра да не се жени, което беше необичайно за монарсите от онова време и можеше да повлияе на емоционалното й състояние.
Важно е да се отбележи, че етикетирането на исторически личности със съвременни диагнози е проблематично. Можем да изследваме нейната личност и поведение в контекста на нейното време, но приписването на психично заболяване без конкретни доказателства е неточно и неуважително.