Фразата се появява в Мярка за мярка (Действие 1, сцена 1), изговорена от 공작ъ към Анджело: "Защото имаме строги статути и най-вялосвипливи закони, / които за деветнадесет години сме оставили да спят; / дори като прераснал лъв в пещера, / който не излиза да лови. Сега, като разaderos бащи, / свързали заплашващите тръстици на бреза, / само за да ги покажат на децата си / за устрах, не за употреба; с времето пръчката / става повече посмехвана, отколкото страховита: така и нашите декрети, / мъртви за наказание, са мъртви за себе си; / и свободата дърпа правдата за ноздри; / бебето бие дойчката, и съвсем наопак / отива цялата декорумност. Fust in us unus'd / Are the first to be forgot."
Fust (глагол, застарел) = да стане мъглив, плесенелив, да гnije от неползване. Роден на fusty – престарен, душен.
Моралните качества – като закони, като тръстици от бреза – гният, когато не се използват. Добродетелите, които не упражняваме (смелост, справедливост, милост, дисциплина), не чакат търпеливо. Те се деградират. Стават „фъстови“ – празни изпълнения вместо живи способности.
П 공작ът говори това, докато претenditва да напуска Виена, назначавайки Анджело да прилага законите, които 공작ът пренебрегва. Собствената му добродетел – водачество – е „fust in us unus'd“. Той аутсорсва моралния си дълг, след което съди резултата.
Не е само за управление. Е за характер. Терпението, което не практикуваш, изчезва, когато бъде испитано. Честността, която „запазваш“ за големи моменти, проваля в малките. Добродетелът е мускул, а не трофей.
Застарелия глагол на Шекспир озаглавява вечна истина: използвай го или го губи – важи и за душата.