* Неформален тон: Историята е разказана от гледна точка на тийнейджърка, така че езикът е непринуден и често използва жаргон и разговорни изрази.
* Фигуративен език: Сузане Колинс използва много сравнения, метафори и персонификация, за да създаде ярки образи и да подобри емоционалното въздействие на историята.
* Описателен език: Колинс използва подробни описания, за да оживи света на Panem, включително героите, обстановката и събитията.
* Дистопиен речник: Книгата въвежда редица нови думи и понятия, свързани с дистопичното общество на Панем, като „Жътва“, „Почит“ и „Капитол“.
* Просто и директно: Докато историята е сложна, стилът на писане като цяло е ясен и достъпен за широка публика.
Като цяло, езикът в Игрите на глада е ангажиращ, емоционален и ефективен при предаването на темите и посланията на историята.