Най-известният колониален американски пекар
Няма един „най-известен“ колониален пекар – печенето е домашно, местно и рядко индивидуално документирано. Въпреки това, известни фигури и категории:
Документирани лица
- Елизабет Гудридж (18 в.) – дневник записи за пекарски практики
- Лидия Мария Чайлд – автор, The Frugal Housewife (1829) с практични рецепти
- Кристофър Лудвик – генерал-пекар на Континенталната армия (Война за независимост); специалист по прясници
Колективни групи
- Колониални домокиньове: основни пекари; приспособяват европейски рецепти към царапанена брашно, тиква, мелас, местни плодове
- Поработи африкански пекари: носят ориз, бамия, бенне, сладки картофи техники; фундаментални за южно печене
- Ханове/кръчми: комерсиално печене за пътници; общностни центрове
- Градски професионални пекари: гилдово регулирани в градове (Филаделфия, Бостън, Чарлсън)
Защо няма „известни“ имена?
- Женски домашен труд недокументиран
- Принос на поработени изтрит
- Рецепти предавани устно/ръкописно, не брандирани
- Слава изисква печатна култура (книги за готвене излизат късно 18 в.)
Наследието на колониалното печене живее в: царапан хляб, джоникейкс, тиквени пироги, шофлаи пирог, прясници, изборен кек – общностни творения, не индивидуални брандове.