Силни страни:
* Процъфтяващи научни дружества: Кралското общество, основано през 1660 г., продължава да бъде център за научни дискусии и изследвания. Появиха се нови общества като Геологическото общество и Астрономическото общество, насърчаващи специализирани области.
* Изтъкнати учени: Англия се гордее с изтъкнати учени като Майкъл Фарадей (електромагнетизъм), Чарлз Дарвин (еволюция), Чарлз Бабидж (компютри), Джеймс Прескот Джаул (термодинамика) и много други. Те направиха новаторски открития и публикуваха влиятелни трудове.
* Индустриална революция: Индустриалната революция подхранва научните изследвания. Инженерите и изобретателите непрекъснато търсеха начини да подобрят машините и процесите, тласкайки напредъка във физиката, механиката и химията.
* Университети и институции: Университети като Кеймбридж и Оксфорд, заедно с нови институции като Кралския институт, предоставиха платформи за научно образование и изследвания.
* Научни списания: Публикации като Philosophical Transactions of the Royal Society и Nature помогнаха за разпространението на научни открития и знания.
Ограничения:
* Ограничен достъп до наука: Докато съществуваха научни дружества и институции, науката не беше широко достъпна за общото население. Образованието беше предимно за елита.
* Неравенство между половете: Жените бяха до голяма степен изключени от научни занимания и изследвания.
* Нови полета: Области като биология и геология все още се развиват. Разбирането на болестите, генетиката и историята на Земята беше ограничено.
Като цяло: Англия през 1800 г. е в челните редици на научния прогрес. Докато достъпът до научни знания беше ограничен за повечето, една процъфтяваща научна общност постигна значителен напредък в различни дисциплини. Този период е свидетел на забележителна трансформация в разбирането на света и полагане на основата за научната революция, която ще последва.