Понибой Къртъс е единственият читател на писмото на Джони – най-първо. Писмото, вярвано на медсестрата в болницата, достига до Понибой след битката и смъртта на Дали. Той го чете сам в стаята си, думите пренаписват скръба му в цел.
„Остане златен, Понибой. Остане златен…“
Референцията е към стихотворението на Роберт Фрост Нищо златно не може да остане. Джони подтиква Понибой да пази чувствителността си, способността си за удивление – „златното“, което святът постоянно се опитва да замути.
Понибой споделя ключови редове с бандата (Ту-Бит, Стив, Содапоп, Дари), но актът на четене е личен. То катализира решението му да напише своята английска тема – самият роман. Писмото е шарнирът: без него Понибой би се изтвърдил като Дали. С него той става свидетел.