Цитатът от Глава 25 на Натали Бабит Tuck Everlasting е:
"He wouldn't be quiet, he'd just sit there and make his toad noises, like he was trying to tell us something important."
Контекст: Уини Фостър наблюдава жабата, която спаси (изляла пролетната вода върху нея), седящи на верандата. Нејзините постоянни, странни вокализации се усещат като съобщение – напомняне за силата на пролетта, избора ѝ (да не пие) и неизменния цикъл на живот/смърт, който жабата сега олицетворява (бесмъртен, неизменен).
Жабата става нем свидетел на тайната на Тъковете и смъртността на Уини. Неговата „шумове“ символизират неизречения тегоб на вечността.