1. Повторение: Това е може би най -известното устройство. Хюз използва фрази като „Животът е добре“ и „Ще продължа да живея“ многократно през цялото стихотворение. Това подчертава решимостта на говорещия да продължи въпреки трудностите.
2. Симиле: Стихотворението включва няколко подобни, като:
* "Ще продължа да живея, ще продължа да обичам" - това сравнява живота и обичането с непрекъснато действие, подчертавайки тяхното значение.
* "Ще продължа да се смея, ще продължа да пея" - това сравнява смях и пеене с източник на сила и устойчивост.
3. Метафора: Стихотворението също използва метафори, макар и не толкова видно, колкото повторение. Пример е:
* "Ще продължа да продължавам, ще продължа да продължа, до края на пътя." - Това представя живота като пътешествие с окончателен край, подсказвайки ангажимента на говорещия да упорства до самия край.
4. Персонификация: Макар и по -малко изричен, в стихотворението има елемент на олицетворение. Ораторът говори с „Животът“, като му дава усещане за агенция и личност. Това допълнително подчертава борбата и връзката на оратора с техните обстоятелства.
5. Изображения: Въпреки че не е строго фигуративен език, поемата използва изображения, за да създава ярки сцени в съзнанието на читателя. Например, ораторът споменава „Пътят“ и „Краят на пътя“, допринасяйки за цялостната тема за постоянство.
Като цяло, Лангстън Хюз използва образен език в „Животът е добре“, за да подчертае устойчивостта, оптимизма и ангажираността на говорещия да живееш пълноценен живот, въпреки трудностите, с които се сблъскват. Повторението, сходството, метафорите и изображенията работят заедно, за да създадат мощно и трогателно стихотворение.