Ромео и Жюлиет на Шекспир (ок. 1595) взема своя скелет от нартивната поэма на Артър Брук от 1562 г. The Tragical History of Romeus and Juliet, сама адаптирана от италианскиновели на Банделло и други. Но драматургът преобразува моралистично, разпростряна стихово разказване в концентрирана, поетична трагедия. Ключовите промени:
Любовниците на Брук се обожavaisят месеци; Шекспир смазва действието в пет бедни дни (неделя до четвъртък). Ускорението превръща романтиката в фейервачен сън, където всяко решение е необратимо и забавянето е фатално.
Стихът на Брук е функционален, дидактичен. Този на Шекспир е гъст, метафоричен, игрив – сонетове, споделяни между любовниците, каламбури, които скрият отчаяние, образност, съединяваща космическото и телесното. Поезията е психологията.
Брук предупреждава против младежка похоть и непослушане. Шекспир изследва съдба срещу воля, любов срещу мраз, младост срещу старост, индивид срещу социален ред. Италианският локален цвят става платно за човешки универсалии.
Шекспир не просто адаптира история; той алхмизира я.