Роден през 1394 в Порто, Хенри беше третият оцелял син на цар Жоан I и Филипа от Ланкастър – съюз, запечатаващ англо-портругалския alianс. Детството му бе мастерклас в средновековно държавnictво, военна дисциплина и интелектуално любопитство, всички които се събераха, за да го направят неочаквания архитеккт на глобалните изследвания.
Филипа, дъщеря на Джон от Гонт, донесе английски дворцова култура: рицарство, грамотност и вяра в кралския дълг. Учителите на Хенри го научиха математика, астрономия, латински и новата „пороланска“ картография. Той чете Марко Поло, Птолемеи и пътеписците на францискански мисионери. Библиотеката в кралския дворец бе една от най-добрите в Европа.
На 21 години Хенри убеди баща си да атакува Сеута, северноафриканският порт, контролиращ Гибралтарската протока. Портругалската победа бе брутална и бърза. За Хенри три откровения кристализираха:
Бе назначен гувернер на Сеута – пост, който държеше до смърт, въпреки че рядко пребиваваше там.
Връщайки се в Португалия, Хенри се оттегли в Алгарве, конкретно Сагреш, югозападния връх на Европа. Там, използвайки приходите от Реда на Христос (стане Шеф на Реда през 1420), построи своя каса де навигация. То не бе университет; то бе мисионен контрол. Корпус на корабите се тестваха в приливната лагуна. Картите се коректираха от връщащи се капитани. Волта до мар (големият океански вятърови вихър) бе картографиран емпирично.
Ранните пътешествия (1420-те–1430-те) преоткриха архипелазите Мадейра и Азорски – необеселени, плодородни, стратегични. Колонизацията започна веднага: тръстник от Сицилия,селени от Алгарве. Островите станаха камъни за прескачане за африканското навлизане: бази за снабдяване, приходи от захар, и лаборатории за плантационно робство (мрачен репетиция за Бразилия).
Хенри никога не командваше кораб зав Кап Сент Винсент. Неговият гений бе институционален: той създаде структурите – финансови, технически, бюрократични – които позволиха на другите да плуват по-далече, по-сигурно и по-печелившо от всяка друга европейска сила преди това. Умря през 1460 в Сагреш, видял как капитанът му достигат Сиера Леоне. Пътят до Индия ще чака Диаш и да Гама – но машината, която ги отведе там, беше на Хенри.