Вълната от религиозен ентусиазъм, която обхвана САЩ в началото на 19-ти век, не беше възраждане — то беше революция. Второто голямо пробуждане (приблизително 1790–1840) преоблича американското христянство, демократизира спасението и запали реформаторски движения, които ще дефинират моралната траектория на нацията.
Пост-революционна Америка беше в поток. Западно разширение разпръска общности. Пазарната революция обърква занаятчишки икономики. Урбанизацията натрупва чужденци в каша. Традиционните църкви — конгрегационалисти, пресвитериани, англикани — се виждаха далечни, формални и свързани с елитни структури. Хората жадаеха вяра, която да ги срещне на границите, в мастерската, на кухнята. Пробуждането отговори с евангелие на незабавност: можеше да познаеш Бог сега, без посредник, без кредоален изпит.
Методологията беше толкова радикална, колкото и посланието. Таборни събрания — многодневни открити събирания — привличаха хиляди да чуват проповедници като Чарлз Грандисън Файни гърмят за грях, свободна воля и „тревожната кладенка“, където грешниците публично се предаваха. Итенрантни проповедници (метористи като Питър Картрайт) носеха вестта в дървени колиби и поляни, организвайки „класове“ от 12 души, които стават клеточна единица на метористическия растеж. Баптистите, приемайки локална автономия и вярно кръщение, експлодираха до тях.
Теологическият двигател на Пробуждането беше отказът от предопределението. „Новите мерки“ на Файни учаха, че хората избират обратението — че възраждането е дело на човешка агенция, сътрудничеща с благодат. Това премести религията от статичен статус към активно преследване. То също ражда перфекционизъм: вяра, че християните могат и трябва да живеят без доброволен грях. Тази теологическа увереност хранеше социално действие.Плодът: Реформа като поклонение
Пробуждането не остана в шатъра. То замаршира в публичния площ:
Периодът ражда Учениците на Христос, Църквите на Христос, Църквата на Иисус Христос на светиите на последните дни (мормонизъм) и Африканска метористическа епископална църква — всеки отговор на фермента. До 1850 г. метористите и баптистите бяха най-големите деноминации в нация, където църковната принадлежност беше удвоена от 1800 г.
Второто голямо пробуждане установява граматиката на американския евангелизъм: лично обратение, библейски авторитет, активизъм и подозрение към йерархията. То прави религия доброволен, конкурентен пазар. Ехото му звучи във всеки съвременен мегачерковен комплекс, всяка вярна неправителствена организация, всеки политик, който цитира Писание. То беше моментът, в който Америка реши, че райът не е само за навечержието — то е проект за този живот.