Автобиографията на Дъглас е силно обвинение срещу робството, изобличаващо физическото и психологическото насилие, нанесено на поробени хора, и лицемерието на една нация, която твърди, че е основана на принципите на свобода и равенство. Като споделя собствения си опит, Дъглас разказва от първа ръка за ужасите на робството и оспорва преобладаващите представи за афро-американците като по-низши и неспособни на свобода.
Да вдъхнови и даде сила на други поробени хора
Автобиографията на Дъглас служи като източник на вдъхновение и надежда за поробените хора, демонстрирайки силата на съпротивата и възможността за постигане на свобода. Като споделя историята си, Дъглас показва, че поробените хора не са просто предмети или собственост, а индивиди с интелигентност, емоции и способност за устойчивост и самоопределение. Неговата автобиография предлага визия за освобождение и подхранва нарастващото движение за премахване.
За да допринесете за каузата на аболиционистите
Автобиографията на Дъглас изигра значителна роля в аболиционисткото движение, предоставяйки убедителни доказателства за нехуманността на робството и спешната необходимост от неговото премахване. Книгата беше широко четена както от аболиционисти, така и от не-аболиционисти и помогна за оформянето на общественото мнение и изграждането на подкрепа за каузата на аболиционистите. Автобиографията на Дъглас се превърна в мощен инструмент в борбата за свобода и равенство.
Да установи собствената си самоличност и агенция
Автобиографията на Дъглас също беше лично пътуване на себеоткриване и самоопределяне. Чрез процеса на писане Дъглас утвърди собствената си идентичност и свобода на действие, оспорвайки дехуманизиращите стереотипи, наложени от робството. Като споделя своя опит и разсъждения, Дъглас не само предоставя исторически разказ за робството, но също така претендира за собственото си място като автор, интелектуалец и лидер.