Колониализмът глубоко оформя темите, езиците и развитието на африканската литература:
Европейски езици (английски, френски, португалски) бяха наложени, маргинализирайки коренните езици. Повечето африканска литература е napisана на колониални езици, засягайки начини на изразяване.
Колониалните влади подтискаха африкански традиции. Литературата стана място на културна борба, отразяваща съпротива срещу доминантни нарративи.
Въвеждането на романа и кратката история се смеси с устните традиции, създавайки уникални хибридни изрази.
Национализмът зароди търсене на идентичност. Писатели като Чинуа Ачебе, Нгуги ва Тьонго и Воле Соинка отстояваха африкански гласове, изследвайки освобождение и културна идентичност.
Африканската литература дълго беше пренебрегвана от западните елити. След независимост тя се разви в постколониална литература, адресираща деколонизация, културно възраждане и пост-независимост сложности.
Африканската литература сега наслаждава глобално просперитет, предизвиквайки доминантни нарративи и насърчавайки междукултурно разбиране.