Родовите метафори на Шекспир: Мъжете като априлско време, жените като лятен ден
Шекспир чертае удрящи родови контрасти чрез образи от природата:
- Мъже към априлско време: В Окаянят на стръástica (Действие IV, Сцена I), Петрукио подсказва, че мъжете са променливи, непредвидими – като сменящите се небеса на април.
- Жени към лятен ден (и майски клъбчета): В Сонета 18, обичаната е „по-мила и по-умерена“ от лятен ден, където „груби вятри разтрептват драгоценните клъбчета на май“.
Тези метафори отразяват възприятията на епохата: мъжка волатилност срещу женска красота и умереност – макар че Шекспир често подминава такива стереотипи в своите сложни персонажи.