Защо Волтер беше преследван во Франция: Сатира, толерантност и опасни идеи
Франсуа-Мари Аруе, по-добре познат като Волтер, прекара голяма част от живота си в конфликт с френското естаблишмънт. Неговите оръжия бяха остроумие и думи; неговите "престъпления", в очите на монархията и църквата, бяха интеликтуален неподчинение.
Обвиненията срещу него
- Сатирични писания безжалостно подиграващи френската монархия, католическата църков и аристокрацията. Произведения като Candide и Letters Concerning the English Nation разкриваха лицемерие с бръсната ирония.
- Застояване за религиозна толерантност – Той яросто се противопоставя на държавно наложения католицизъм, изисквайки свобода на свест в епоха на догматична тирания.
- Защита на свободно изразяване – Волтер открито критикуваше властовите структури, известно декларирайки (в дух), "Не се съгласявам с това, че казваш, но ще защитавам до смърт правото ти да го кажеш."
- Влияние на революционната мисъл – Неговите идеи за свобода, разум и справедливост вдъхновиха френските революонери, правейки го жив символ на предстоящото崩溃 на режима.
Последствията
Волтер преживя задръстване в Бастилия (два пъти), изгони в Англия, Прусия и Швейцария, и постоянно цензура. Въпреки това, никога не спря да пише. Самата му кореспонденция запълва десетине тома. Умря в Париж 1778 г., прославен като патриарх на Просвещението – като ожил институциите, които се опитваха да го умятат.